Модерният хит в онкологията – имунотерапията

Онкологията води началото си от използването на малки количества бойни отровни вещества. При изследване на обгазени с бойни отровни вещества войници лекарите са установили, че намалява броят на техните бели кръвни телца. Затова опитали да приложат малки дози от тези вещества при някои болести, при които има прекалено голям брой бели телца, каквито са левкемиите. И понеже това са химически съединения, лечението на ракови заболявания е наречено химиотерапия. Това е първото име на онкологията като специалност. Отдавна вече се използват всички фармакологични класове лекарства – както цитотоксични вещества (цитостатиците), така също хормони, антихормони и най-съвременните генетични лекарства.

 

Мечтата ми като лекар беше да се занимавам с онкология. В началото на моята вече 31-годишна практика работехме по схеми на цитостатично лечение. Но този фармацевтичен клас работеше неизбирателно – не само върху туморните клетки, а върху всички бързоделящи се клетки в организма. Това имаше изключително тежко въздействие върху пациентите. Не можехме да отдиференцираме тази група клетки, при които би могло да има най-голяма полза. Не можехме да знаем също кои пациенти ще получат много тежки нежелани лекарствени реакции, понякога дори фатални. Този метод е свързан и с потискане на кръвотворенето при човека, което днес е много по-контролирано. Потискането на бялата кръвна редица, от своя страна, водеше до инфекции – така наречената фебрилна неутропения. Тогава още нямаше растежни фактори и пациентите, развивайки това тежко усложнение на класическата химиотерапия, загиваха.

 

Правеха се чисто емпирични опити за селекция на пациентите, които биха имали по-голяма полза, въз основа на рентгенологични изследвания. Впоследствие широко навлезе компютърната томография, която също е вид рентгенологично изследване, но много по-усъвършенствано. По-късно в България навлязоха и нуклеарните изследвания, при които се използват малки количества изотопи. По този начин започна да се изследва скелета, защото преди това нямахме друг метод, с който да установим дали костната система при конкретния пациент е засегната от злокачественото заболяване. Костните метастази – разсейките, невинаги се виждаха на рентген. А когато вече се виждаха, имаше опасност от счупване. Проблемът е, че счупване на мястото на метастаза не зараства.